За китайските истории

За китайските истории

Blog Article

Пътуващите имат право да прекратят едностранно договора по всяко време преди започването на изпълнението на туристическия пакет, след заплащане на следните суми:

Пишеше предимно любовни стихотворения, но имаше и няколко гениални – за утопичния свят на младостта и за надеждата към бъдещето. Един от нейните стихове беше любим на майка ми: В крайна сметка ще остарее това поколение, / но винаги ще живее младостта. Тя постепенно беше спряла да пише, излезе от литературните кръгове и се ожени за един неизвестен художник. Беше красива и със своя талант беше муза за младите си фенове, затова тогава всички тъгуваха за нейното оттегляне. Бяха минали много години, през които не се беше чувало нищо за нея, но напоследък някой пусна няколко снимки на тази остаряла поетеса в социалните мрежи. На тях изглеждаше като обикновена възрастна жена – возеше се в метрото с премрежен поглед, ядеше самичка рамен в ресторантче на ъгъла на улицата, пазаруваше в магазина с голямото намаление, решаваше кръстословиците от вестника на автобусната спирка или се пазареше на пазара – ето обяснение за торбичките със зеленчуци. Снимките бяха поствани точно с онзи известен стих: „В крайна сметка ще остарее това поколение”. На мен тази публикация ми изглеждаше подигравателна, беше пошло и дори малко жестоко да използваш така човека. Забелязах, че изкуствените бисери на ластика ѝ бяха същите като на снимките.

Разкази за управлението на Китай (Историите в речите на Си Дзинпин)

Руси Чанев: за адаптацията на „Под игото” и дългия път към българчетата в чужбина

Една от най-красиво написаните книги: „Магистрала Линкълн“ (ревю)

ПП: Някак страшно ме разкази Китай подразни предисловието на Здравка Евтимова, поради различни причини. По същество не е като да е казала нещо грешно или лошо, но аз усетих твърде голямо идеализиране и дразнещи (политически на места сякаш) сравнения.

Тогава тя млъкна, а да млъкне някой от Андоновия род, е все едно от червей да издоиш мляко – тоест никога.

Нагла, та горчива Анда – и като минава край нашата къща, моля ти се, пита:

– Не, мило дете, благодаря за добротата – тя се обърна и посегна да вземе торбичката си.Видях пак оранжевия ластик с изкуствени бисери. Стана и си тръгна без повече думи. Не се видяхме отново.Картината без никаква грешка беше доставена и стоя в моя офис доста време. Вече бях свикнал с нея, спрях да получавам усещането за спокойствие, което в началото толкова ме привличаше. На залепения етикет на картината видях името на художника – това беше точно съпругът на поетесата, както и бях предположил. Почти от десет години бяха разделени – не беше голяма новина, защото нейните фенове също бяха остарели. А тя още пишеше, особено през последните години, излизаха нейни стихосбирки, получила беше литературни награди, но пък така и не получи голямо внимание от общата публика. Явно не беше бедна, просто не полагаше усилия да скрие своите бръчки. Прочетох много коментари в интернет за нейните нови произведения – всички казваха, че след този брак се е променила, вече не беше Музата на любовта и живота.

Политикa зa Пoвepитeлнocт 3a Hac Cвъpжeтe ce c нac Kapтa нa yeб caйтa ЧECTO 3AДABAHИ BЪПPOCИ

Парламентът ще обсъди освобождаването на Антон Славчев от комисиите за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконното имущество

В интервю за „Площад Славейков“ Илиана от Гуанджоу споделя, че България и Китай имат нещо много общо – и двете страни са с древна история и не са променяли традициите си от прастари времена. Йен-и Джен споделя още, че е повлияна най-силно от съвременния китайски писател Ю Хуа, защото „той пише истории, които дават на читателя много емоции едновременно – смях, тъга, жал.

За „Светлина от Изтока“ и за творческите си търсения, авторката споделя: „Предизвикателството за мен беше да преведа една чужда култура като китайската на езика и метафората на собствения си начин на живот.

Учебна и справочна литература Енциклопедична литература